ЗА СТРАНДЖА
Странджа е разположена в източната част на историкогеографската област Тракия между Бургаската низина, Черно море и източнотракийската равнина. Общата площ на планината е около 10 000 квадратни километра.
Странджа има три добре очертани била - основното южно било в Турция, граничното Резовско било и ридът Босна, разположен изцяло на българска територия. Южното било, разположено в посока северозапад-югоизток, е изцяло в турска територия и на него се намира най-високият връх на планината - Голяма Махиада или Махиада (Mahya Dağ, Махя даг), висок 1031 метра в частта Карамустафа баир. Граничното било е оградено от долините на Резовска река и Велека и най-високата му точка е връх Голямо градище (710 метра). На североизток е разположен ридът Босна, с най-висок връх Папия (502 метра) с разклоненията Росен баир и Медни рид. Между граничното било и Босна в долината на Велека е разположена историкогеографската област Хасекия.
Странджа е изградена от стари (главно палеозойски) метаморфити и гранитоиди и от метаморфозирани триаски и юрски седименти. От нея извират реките Велека, Резовска, Ропотамо, Дяволска река, Факийска река, Оряшка река и Изворска река. Климатът на Странджа е умереноконтинентален (Dfa по Кьопен) в планините и влажен субтропичен (Cfa по Кьопен) по крайбрежието. В южната част на планината климатът е със средиземноморско влияние.
Преобладаващите почви са жълтоземните. В Странджа се срещат уникални растителни видове като Странджанската зеленика. Горите са от южноевксински тип, формирани от източен горун, източен бук и благун с подлес от лавровидни храсти (странджанска зеленика и други) и субевксински гори от благун, цер и източен горун. Флората на планината е от 1 665 вида, като има десетки реликтни и ендемични растения. Фауната на Странджа има 99 ендемични вида безгръбначни животни, а гръбначната ѝ фауна е най-богатата в българска защитена територия - 263 вида. В планината има находища на медни, медно-полиметални и златни руди.